Защо Варна?
Преместването ни във град Варна не е самоцелно. За нас като семемйство, най- важното е да сме водени от Святия Дух във важните решения за живота ни. Убедени сме, че този красив град има нужда от силно слово, което би повлияло всяка една сфера от живота, убедени сме, че християните и учиниците на Исус не само сме част от обществото, но и важен фактор в обществените дела, поради истината, която сме приели. Не отиваме като "единствените правилни" или носещи "презрителен дух", не, но няма нищо лошо да ходим в самочувствието на син и дъщеря на Отец, които имат какво да дадат / поради Неговата благодат/ на хората. Новата църква "Прелом" град Варна ще има за цел да прави ученици, да осободи пленниците на греха, плътта и религията, да покаже, че Исус е Цар и Управител днес и сега.
Станете част от нас във фейсбук на :http://www.facebook.com/groups/552092224825279/
Здравейте приятели, отдавна исках да споделя повече не само за това какво става с нас, а и част от сърцето и мислите ми.
Едно от нещата, поради които обичам християнството и вярата в Исус е искреността. Неподправеното с лицемерие говорене за живота и ситуациите в които се намира човек. Харесва ми, че ходенето с Христос не е просто "духовен растеж и самоусъвършенстване", не е намиране на формулата за някакъв постоянен вътрешен мир и щастие /въпреки, че вярвам във вътрешния мир и щастието/.
„…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове“. - Е, как, Павел не беше ли усъвършенстван християнин? Как страхове!? - Ами, така, страхове. Павел беше достатъчно искрен пред хората. Той не искаше да бъде поредния "гуру", поучаващ десетте принципа за щастлив живот, живот без вътрешни противоречия, а живот на блажен мир и спокойствие. Естествено, че най-търсено би било точно това, поради ежедневните болезнени ситуации в животите ни, наранявания, страхове, лъжи, несигурност и неувереност. Но, Павел беше себе си, не преувеличаваше способностите си и противоречивите си чувства понякога.
"Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон."
Искреността и благодатта вървят ръка за ръка. Ако разберем какво можем ние и какво не е по силите ни, даваме шанс на вярата и благодатта да извършат невъзможното.
Всяко дело на Бог е свързано с човек, хора и тяхното действие, но и със много неизвестни, също така и с доста свръхестествена вяра. Всичко наистина започва в "духа", с визия, силна молитва, ходатайство, с личната работа на Святия Дух и избраните за дадената работа хора.
Всяко дело на Бог трябва да се "държи" във вяра, докато в естественото няма причини за такава. Трябва постоянно фокусиран човек/или хора/, използващ всяка възможност и отворена врата за делото.
Всяко дело на Бог е предизвикателство за хората, които участват в него. Ходенето в убеждение не е умствено упражнение, а свръхестествена способност, дошла от взаимоотношения с Бог и постоянство в молитва.
Всяко дело на Бог е битка, освен със/във/ себе си, с присмивачите, най-вече с врага и тя трябва да се води от някой-"„Защото нашата борба не е срещу плът и кръв (не се сблъскваме само с физически опоненти), а срещу началствата, срещу властите, срещу (господстващи духове, които са) всесветските управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места (свръхестествената сфера)." Ефесяни 6:12
Ето това е част от живота ни сега. :)
